Облекчава се достъпа до обществени поръчки за фирми и кооперации за хора с увреждания

Фотография

На 20 август 2013 г. в Гранитна зала на Министерски съвет, вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева проведе среща с национално представителните организации на хората с увреждания. Работната среща беше свързана със „Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки”. В срещата участваха представители на Министерски съвет, Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по обществени поръчки. След срещата са предвидени изявления за представителите на медиите. От страна на национално представителните организации присъстваха Е.Тодорова – зам.-председателна НСИХУ към МС и председател на НФРИ, Васил Долапчиев – председател на Съюза на слепите в България, Нико Ников – зам.-председател на НС на ТПК, Георги Саздов – представител на Съюза на глухите в България, Росана Чакърова – представител на Съюза на инвалидите в България, Людмил Велчев – представител на Центъра за психологически изследвания, Ат.Раленеков – член на УС на НФРИ и Управител на „Райна Княгиня – П” – гр. Панагюрище и Управителя на „Успех” ЕООД – София.

Обществените поръчки за определени изделия да бъдат възлагани само на специализирани предприятия и кооперации, в които работят хора с увреждания. Това е една от 100-те промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които ще бъдат разгледани следващата седмица в Министерския съвет, а след това и в парламента.

Национално представителните организации на и за хора с увреждания направиха своите предложения за категорични разпоредби в ЗОП при участие на специализираните предприятия и кооперации като изпълнители. Експертите от Министерски съвет и от Агенцията за обществени поръчки представиха проекто-текстовете нае промените в закона. След известни предложения и корекции от страна на организациите се постигна съгласие по предстоящите промени, свързани с облекчаване седостъпа до обществени поръчки за фирми и кооперации за хора с увреждания.

Резултатите от срещата са положителни. Очаква се те да се трансформират в законови норми и да допринесем за това най-после в България, след повече от 10 години, този закон да заработи в полза на заетостта на хората с увреждания.

По неофициални данни в България има между 200 000 и 240 000 граждани с различен вид трайна степен на увреждане в икономически активна възраст, като безработицата в тази социална група е над 90%. Необходимо е да се намери адекватна и отговаряща на европейските стандарти социална политика за заетост. Без ангажимент на държавата това е невъзможно. ЗОП може да даде среда, за да съществуват специализираните предприятия.

След проведената работна среща се състоя и пресконференция. В отговор на журналистически въпрос вицепремиерът Даниела Бобева изрази надежда, че промените в ЗОП ще вървят бързо в парламента . "В условията на криза държавата трябва да се грижи за интересите на обществото и да подпомага малките фирми, включително и тези, в които работят хора с ограничена трудоспособност." Това заяви вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева на брифинг в Министерския съвет. „Данните, с които разполагаме, показват доста неблагоприятни тенденции по отношение на участието в обществени поръчки на специализираните предприятия, в които работят хора с намалена трудоспособност", каза вицепремиерът. Тя отбеляза, че през 2008 г. са били обявени 25 процедури, а от началото на настоящата година те са само 5. Това на практика означава, че има незначителен брой обществени поръчки, в които участват специализираните предприятия. „Още по-неблагоприятни са данните, като се вземе предвид общата сума по договорите", каза вицепремиерът и добави, че през 2008 г. сключените договори са били общо за 14 млн. лв., а за 2013 г. те са за едва 458 000 лв. „Решихме да установим какви проблеми стоят зад тези цифри и можем ли да подпомогнем участието в обществени поръчки на специализираните предприятия", заяви вицепремиерът по икономическото развитие. Т.е. поради ограниченията в сегашния закон повечето от специализираните предприятия не могат да участват в поръчките.

Главният секретар на Агенцията по обществени поръчки Иво Кацаров потвърди, че има ниска активност при регистрацията на тези предприятия и заявяването на интерес от тяхна страна към обществените поръчки. Така например от общо 129 предприятия на хора с увреждания, към настоящия момент с капацитетни възможности в агенцията е подаден списък с едва 26 специализирани предприятия. От тези 26 предприятия, 21 са подадени от НС на ТПК и 4 са подадени от Националното сдружение на работодателите на хората с увреждания.

„С промяната се надяваме голяма част от предприятията да имат достъп и да заработят в добър режим с подкрепата на обществените поръчки", каза вицепремиерът Даниела Бобева. Тя даде пример с предприятие „Тих труд”, което има поръчка за 2 млн. лв. за Франция, докато в България то няма достъп до обществените поръчки. „Това е проблем и търсим начин чрез законови промени това да се преодолее", добави вицепремиерът Бобева.

Измененията, които ще подпомогнат дейността на специализираните предприятия, са отразени в нов чл. 16 в ЗОП. Текстът променя коренно концепцията за възлагане на обществени поръчки, когато предметът на поръчката е продукция от списъка по чл. 30 в Закона за интеграция на хората с увреждания. Според изменението в чл. 16 в ЗОП, когато предметът на обществената поръчка е включен в списъка, възложителите се задължават да обявят поръчката за изпълнение само от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания. В тези поръчки няма да имат право да участват като изпълнители други лица. Само при условие, че поръчката е неуспешна, възложителят ще може да обяви нова процедура по общия ред.

Председателят на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски каза: „Обществените поръчки са икономическата и хранителна среда, в която могат да се развиват специализираните предприятия, не само в България, а и по целия свят. Връщането към основополагащите идеи за социалната отговорност на обществото към хората с увреждания е добър знак, че в лицето на правителството ние можем да получим практическа реализация на онова, което е записано в конвенциите за правата на хората с увреждания и в директиви на ЕС". Той изрази съжаление, че в годините тази възможност е била силно подценена – както за социална интеграция, така и за икономически растеж. „Надявам се, че с промените в ЗОП ще дадем ресурс на хората с увреждания", добави той.