По повод трети декември, Световния ден на хората с увреждания, граждански организации представиха на пресконференция в БТА една от основните бариери за социалното включване – оценката на медицинската експертиза

Фотография

Начинът на работа на ТЕЛК затруднява живота на хората с увреждане и е бариера за тяхното включване в обществото. Комисиите работят с различни критерии и за едни и същи увреждания дават различен процент намалена работоспособност. Необходимо е унифициране на критериите в цялата страна. Друг аспект на проблема е, че лекарите в ТЕЛК нямат достъп до досиетата на хората в Националната информационна система и по този начин не са обективни при оценката за тяхното здравно състояние. Трети проблем е, че в не малко от комисиите липсват специалисти по различни заболявания. Ето защо е необходимо според случая да се разпределят документите за оценка от комисия в която има съответния специалист, който коректно да оцени състоянието на лицето. Защото сега при липса на специалист за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява човека с увреждане. Наложително е и служебно да се преосвидетелстват старите експертни решения на ТЕЛК с пожизнен срок, в които съществуват текстове при оценката на условията на труд: „без право на всякакъв вид труд“. Това е изключително дискриминационен текст, който сам по себе си създава един дискриминационен административен акт, на база на който работодателите и да имат желание, не биха назначили на работа търсещия заетост. 

Работата по документи на ТЕЛК създава проблеми и често води до дискриминационни решения, посочи Светослав Чернев от Национална организация „Малки български хора“. 

Георги Колев, председател на Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че масово хората с увреждания са лишени от права – получаване на инвалидна пенсия, социална помощ или личен асистент, поради изтекъл срок на експертното решение. „Законът не се спазва. РЗИ са задължени да съобщят 4 месеца преди изтичането на срока, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И ако забавянето на новото решение не е по вина на човека с увреждане, правата да бъдат запазени“, каза Георги Колев. 

Освен при оценката на здравното състояние, хората с увреждания срещат сериозни пречки и в приобщаващото образование, в получаването на медицински изделия, в трудовата заетост, в социалните услуги, които липсват или не са достатъчно. 

Величка Драганова от Националната асоциация на сляпо-глухите в България обърна внимание, че не се изпълняват разпоредбите на Закона за българския жестов език от 2021 г. „Според него глухите имат право на жестов превод във всички институции, в образователната система и на работното място. Освен с решение от ТЕЛК, глухотата може да се доказва и с други документи, които да дават достъп до тази услуга. Но и това не се спазва.“ 

На проблемите с приобщаващото образование обърна внимание Антоанета Пенева – председател на Българска асоциация за невромускулни заболявания. Малко училища са адаптирани и достъпни за деца на инвалидни колички. Когато в училището има кабинетна система и учениците се местят за всеки час на различни етажи, без да има асансьор, децата на практика не могат да учат. Мария Кръстева от Асоциацията на родители на деца с увреден слух допълни,че липсват специалисти в ресурсните центрове за работа с деца с намален слух. В София има само трима специалисти по слухово-речева рехабилитация, а в страната те липсват. Кръстева обърна внимание и на символичната сума, с която НЗОК заплаща слуховите апарати – 170 лева, при положение че цените им вече надвишават 7000 лева. 

Елка Тодорова като представител на Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания посочи, Стратегията за хора с увреждания не е актуализирана с мерки в съответствие с приетия Европейски акт за достъпност. Необходими са и нови мерки, които да залегнат в нея във връзка с приетите от ЕС Европейска карта на хората с увреждания и с Европейската карта за паркиране, тъй като към момента липсва ангажимента на правителството до края на жизнения цикъл на стратегията – 2030 г. И това ще представлява пълно забавяне на ангажимента на ЕС към правата на хората с увреждания в следващите 5 години. Т.е. действията на ЕС в сферата на уврежданията, сигнализират за необходимостта и от нов набор от действия и мерки от България. И не на последно място е необходимо финансово обезпечаване на мерките по стратегията и като цяло политиките за хората с увреждания.  

„Ето защо, ние призоваваме за твърд ангажимент и напредък за реализиране на правата на хората с увреждания на първо място при определяне на медицинската експертиза и актуализиране на Стратегията за хората с увреждания 2021-20230 с нови водещи инициативи и действия”, каза Тодорова. „Действията трябва да са в съответствие с приоритетите на европейското движение на хората с увреждания, насърчаване на законодателство относно достъпността и наличността на помощни технологии.