Национален форум „Правото на труд – път към достоен живот”, 04 октомври 2011 г. в гр. София

Форумът се организира по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 051PO001-5.2.06-0252-С-0001 по проект „Посредничество и електронни услуги – нова форма за достоен живот и преодоляване на социалното изключване”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Форумът събра над 80 представители на държавни институции, местната власт, бизнеса, работодатели на хора с увреждания, неправителствени организации.

Целта на Форума беше чрез представяне на иновативен европейски и национален опит да се обсъди заетостта като ключов елемент за социалното включване и икономическата независимост на всички граждани в активна трудова възраст. Главен акцент в работата на Форума, целящ осигуряване на информация и дискусия, бяха хората с увреждания, потребностите и възможностите им за осигуряване на заетост, специализирано посредничество и асистиране и по-ефективна подкрепа за подобряване на качеството на техния живот.

Форума откри Елка Тодорова – председател на Национална федерация на работодателите на инвалиди. Приветствия и пожелания за успешна работа отправиха: Светлана Ангелова - заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика и Гинка Чавдарова - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Беше прочетен и поздравителен адрес от Торстен Афлербах, началник на отдел „Интеграция на хората с увреждания”, Съвет на Европа.

Светлана Ангелова - заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание приветства участниците, Майкъл Барет - член на Комитета по заетостта към EASPD, Фондация Cope – Ирландия, Винсент Бордж, представител на Министерството на образованието, семейството и труда в Малта, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика и Елка Тодорова –председател на НФРИ и член на Комитета по заетост към EASPD

В първия панел „Политики за заетост на хората с увреждания - очертаване на стратегията за интеграцията на хората с увреждания чрез заетост” Минчо Коралски - изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, представи Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020. От името на Европейската асоциация на доставчиците на социални услуги (EASPD), участие взеха Майкъл Барет - член на Комитета по заетостта към EASPD, Фондация Cope – Ирландия, и Винсент Бордж, представител на Министерството на образованието, семейството и труда в Малта.

Презентацията на Майкъл Барет беше на тема “Европейската рамка за достойна заетост на хората с увреждания“. Той се спря върху определението за увреждане; конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и по-специално на чл. 27 - правото на труд и заетост за хора с увреждания. Акцентира и върху Европейската стратегия за заетост на хората с увреждания 2010 – 2020 - какво се прави, за да стане реалност тази европейска рамка за достойнство и заетост. Маркира европейските структури, работещи в подкрепа на правото на труд на хората с увреждания. Това са: Европейската асоциация на доставчици на услуги (EASPD), Европейският форум на хората с увреждания (EDF) и Европейският съюз за подкрепена заетост (EUSE); национални/регионални/локални организации чадъри, които са доставчици на услуги съвместно с всички свои членове. Майкъл Барет представи следната статистика по данни на EASPD: 2009 г. - 50 милиона европейски граждани са хора с увреждания; хората с увреждания представляват 15% или около 1/6 от населението на ЕС, но тяхната заетост е сравнително ниска. Заетостта на хората с увреждания е около 50%; на трудовия пазар безработицата на хората с увреждания е два пъти по-висока в сравнение с останалите. Други теми, които засегна Майкъл Барет, бяха за социалното включване и качеството на живот; добри практики за социално включване; обучение и тренинг; рехабилитационен тренинг и развитие; услуги за заетост; програми за подкрепена заетост; заетост на отворения пазар на труда.

Темата на Винсент Бордж “Подпомагане на заетостта на хората с увреждания – пътят напред“ също беше много интересна. Той говори за бериерите пред заетостта на хората с увреждания - липса на подготовка, свръхпредпазливост, липса на спомагателни услуги, ограничените възможности на заетостта, негативни нагласи у работодателите, капанът на помощите. Той аекцентира върху преодоляването на тези пречки посредством образование, обучение и подкрепа. Преодоляването им чрез обучение изисква създаване на възможности в масови училища, трансформиране на специализираните училища в ресурсни центрове, професионална подготовка, а също така подкрепа на учениците със специални нужди чрез различни курсове, специални курсове за студенти с интелектуални затруднения. Преодоляването чрез подкрепа изисква професионални обучения и услуги за подкрепа, създаване на алтернативни форми на заетост и подкрепа, разнообразие от дейности за трудотерапия в дневните центрове за възрастни, подкрепа на работещите и подкрепа на родителите. Спря се още на начините за заетост на студенти с увреждания.

В същия панел Красимир Коцев - председател на Националния съвет на хората с увреждания в България и член на борда на директорите на Европейския форум на хората с увреждания, говори за ролята на национално-представителните организации в създаването и изпълнението на политиките по заетостта на хората с увреждания.

Иван Нейков - председател на Балканския институт по труда и социалната политика, презентира темата „Корпоративна социална отговорност в процеса на осигуряване на работни места за хора с увреждания“. Той отбеляза, че в Европейския съюз няма специалиизиран орган или институция за хората с увреждания. Предложи България да инициира създаването на Европейска агенция за хората с увреждания и да бъде неин домакин. Според него това ще спомогне в много голяма степен за решаване проблемите на тези хора.

Във втория панел „Как да реализираме успешни и устойчиви политики и проекти за заетост на хора с увреждания” говорители бяха Ивайло Найденов - държавен експерт в Дирекция „Политики на пазара на труда“ на Министерството на труда и социалната политика, който представи „Подкрепа на заетостта на хората с увреждания чрез ОП “Развитие на човешките ресурси“.

Изказаха се и други експерти и представители на заинтересовани страни. Снежана Славчева - главен директор в Българска стопанска камарa изложи тезата си как да съчетаем интеграцията на хората с увреждания с бизнеса и направи предложения за усъвършенстване на механизмите по прилагане на мерките за заетост. Елка Тодорова говори за ролята на посредничеството и електронните услуги за преодоляване на социалното изключване.

Изключително голям интерес предизвика третият панел „Добри практики за заетост и социални услуги за заетост за повече и по-добри работни места. Посредничество и асистиране при наемането на хора с увреждания”.

В този панел изказване по темата направиха Георги Георгиев, председател на Националния алианс за социална отговорност и член на борда на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания – EASPD, доц. д-р Божидар Ивков – Българска академия на науките, управителите на Общинско предприятие „Мир-И” ЕООД – гр. Етрополе – Мими Иванова, „Стопански дейности КЦМ” ООД – гр. Пловдив – Иванка Пискова и на „Ния-Милва” ЕООД – гр. Хасково – Сияна Кисьова. Свой поглед по темата сподели и Мажд Алгафари, управител на Агенция

"ЛЕОПАРД-М" – гр.София.

Елка Тодорова представи проекта на НФРИ „Посредничество и електронни услуги – нова форма за достоен живот и преодоляване на социалното изключване”, с който се цели разширяване на възможностите за специализирано посредничество и асистиране на хората с увреждания за намиране на работа, вкл. електронно базирано посредничество, за преодоляване на социалното и електронното изключване. В своето представяне маркира основните дейности по проекта като акцентира върху създадената алтернативната социална услуга за електронно специализирано посредничество, ориентирана към хората с увреждания, работодателите и доставчиците на услуги и върху подкрепата и основните ползи на проекта. Доц. Божидар Ивков продължи темата за специализираното посредничество и акцентира на дистанционната работа като възможност за хората с увреждания.

Споделените успешни практики по осигуряване на заетост за хора с увреждания станаха платформа за обмен на опит между представителите на местната власт, бизнеса, държавните власти, неправителствените организации и доставчиците на услуги.

Изнесените презентации бяха добре приети и провокираха дискусии между всички представители и участници. Беше отбелязано, че през последните години хората с увреждания значително са отпаднали от пазара на труда. Освен архитектурните бариери, недостъпния обществен транспорт и други пречки, сериозен проблем се оказва и липсата на интерес от страна на частния сектор към ресурса, който хората с увреждания предлагат. Констатирани и споделени бяха мнения, че съществува пропаст между политиките и практиките в сферата на заетостта на хората с увреждания, в резултат на което е ниският брой на заети хора с увреждания.

Бяха изтъкнати проблеми свързани с:

  • бавенето на ратифицирането на Конвенцията на ООН от РБългария, който акт ще гарантира правата на хората с увреждания;
  • отделните програми на Агенцията по заетостта не допринасят за активна политика по социалното включване чрез заетост на хората с увреждания;
  • третирането на средствата като държавна помощ при участие с проекти и изискването за липса на публични задължения;
  • запазването на заетост на три години от работодателите по НП за обучение и заетост на хора с трайни увреждания;
  • отношението на работодателите към хората с увреждания и липса на средства по мерките в полза на работодателите;
  • липса на капацитет за специализирано посредничество;
  • необходимост от повече work-shops, мрежи, експертизи, училищни асистенти, ресурсен център;
  • налице са законодателни разпоредби за достъпна среда; запазване на работни места за хора с увреждания; запазени обществени поръчки, но липсва механизъм за тяхното изпълнение;
  • «капанът» на помощите - актуализиране на добавките и на помощите за хората с увреждания;
  • липсва координация между министерствата, общините и доставчиците на услуги;
  • има нужда от по-голяма комуникация и връзка с работодателите;
  • мултиплициране на създадените и работещи общински политики за хора с увреждания;
  • липсва анализ на представителни данни за хората с увреждания.

Констатирани бяха следните пречки пред бизнеса при наемането на хора с увреждания:

  • Високорисковата среда, в която се развива бизнесът – неопределеност и несигурност във всяка една от дейността на фирмите;
  • Прекалено многото защити за работниците и служителите с увреждания, съгласно националното законодателство.

НФРИ пое ангажимент да обобщи дискусиите и формулира предложение до държавните и местни институции, имащи отношение по темата.

Основният извод, направен от националния форум е, че правото на труд е равнопоставено участие за хората с увреждания в обществения живот, чрез което проявяват лична и обществена активност, живеят живота на общността, към която принадлежат. В този смисъл важната констатация сочи необходимост от съществени промени за създаването на условия за активиране на хората с увреждания да търсят заетост и за предприемане на активни мерки за разкриване на работни места за тях, насочени към:

  • Разработване на механизъм за планиране и разходване на средства от републиканския бюджет за организиране на трудови борси, дни на отворените врати и обучения, в т.ч. обучения на специализирани посредници за работа с хора с увреждания;
  • Разкриване и субсидиране на специализирани агенции за посредничество на хора с увреждания в обичайна работна среда;
  • Стартиране на подкрепена и защитена заетост;
  • Необходима е подкрепа за специализираните предприятия, които изпитват сериозни затруднения, както от държавата, така и от местната администрация, чрез възлагане на поръчки по ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки;
  • Формиране на капацитет на работодателите; специализираните предприятия; общините и доставчиците на услуги;
  • Достъп до образование и квалификация на хора с различни увреждания и повишаване квалификацията на хората с увреждания;
  • «От проекти към политика».